Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
Днес е свят и светъл ден. Ден на чисти мечти, лъчезарни надежди и пламенен ентусиазъм. Днес изявяваме пиетета към българските азбуки, писменото дело и силата на словото.
Честит празник, български учители, просветници и културни дейци.
Училището ни се включи в шествието по случай 24 май - Деня на българската просвета, писменост и култура. Ученички от 8-ми клас, участнички в клуба по народни танци се качиха на празничната сцена, като част от поздравителния градски концерт.
Изявата им впечатли всички. Момичетата изиграха два танца в синхрон и с лекота.
Получиха много поздравления и похвали.
Comments