Третият ден от моболността от моблността по НП "Иновации в действие" домакините от ПГ " Проф. д-р А. Златаров" бе предвиден за представяне на проектите, по които работят домакините и дебат върху иновациите.
Ние се сбогувахме с усмихнатите учители от ПГ "Проф. доктор Асен Златаров" получихме щедри подаръци: по една чашка за кафе и магнит с видински символи и две снимки за спомен от мероприятието.
По обратния път посетихме прочутите Белоградчишки скали. Крепостта и скалите надминаха очакванията ни. Величествени, внушителни, неповторими, ненадминати в земната красота. Неусетно бе сравнението с видяното преди два дни – постиженията на инженерната мисъл и технически умения на човека от - Дунав мост и Бабините Видини кули. Респектиращата крепост и скалите с великолепието и могъществото си ни накараха да изживеем естетически екстаз и захлас, както Алеко, когато за първи път вижда водопада Ниагара. Като него и ние първо видяхме погледите на хората, които се връщат от върха, после чухме божествената тишина и накрая – величествеността на гордо стоящите скали, за да възкликнем в душите си: “думите са безсилни да опишат това, което виждам. Млъквам.“
Пътят ни към Самоков продължи покрай Берковица. Нямаше как да не забалежим следите от наводнението в този регион.
Преди да поемем към живописния, но труден за управляване на автомоли, проход Петрохан, за кратко се отбихме и в Монтана, Докато намерим центъра, разгледахме един чист и подреден град. Неизбежна бе съпоставката с нашия град - център и паркове. В Монтана централният площад естествено преминава в парка. Двете структури в двата края на централната градска част взаимно се допълват. Зеленина, вековни дръвета, трева, цветя, много пейки и обществени места за почивка, алеи за разходки, интересни фонтани и атракциони.
Пътувахме по обратния път и си мислехме, че такива места като Белоградчишките скали по света има само в Турция, Юта, Китай и Австралия. От височината на тези скали имахме възможността да наблюдаваме за първи път полета на лястовиците, които се носят по въздуха не над нас, а под нас друг ракурс, друга гледна точка на преставленията на тези въздушни акробати.
Равносметката ни бе, че учениците ни достойно представиха училището ни. По време на часа със състезателната игра, през отборите, в които бяха включени демонстрираха и бърза ориентация в задачите и дадоха верните решения. И в буса, и по улиците, и в заведенията, и във видинската гимназия се държаха възпитано, показваха самостоятелност, знание и владеене на етиката на поведение. Проявиха разбиране и съдействие във всяка ситуация.
До нови срещи!
На спускане от Петроханския проход (имаш усещането, че пътуваш от Боровец за Радуил ), минахме през село Гиген. На много места покрай пътя беше изложено прочутото му кисело мляко от крави, овце и биволи. Странно, но ние не видяхме следи от ферми, животни или кошари.
Галерия
Comments