Има наглед незначителни събития, които поставят големи проблеми, чиито решения променят съдби. Има наглед неинтересни теми, които отварят бездни.
Има дни, в които се случва промяна.
Днешната дискусия, организирана от ПГТ, на тема „Връзката на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование и патриотично възпитание и нивото на усвояване на ключовите компетентности в първи и втори гимназиален етап на средното образование" бе такава.
Покана за участие в дискусията получиха пастори, свещеници, НПО-та и различни институции с отношение по въпроса. От поканените събитието ни уважиха отец Михаил Колев, архиерейски наместник, заместник-кметът по туризъм Люба Кленова, Снежана Дамянова главен експерт ресор „Образование, младежки дейности и спорт“, Десислава Каназирева уредник в исторически музей Самоков, директорът на Младежката фондация „Арете“ Радостина Чапразова, представители на Обществения съвет към училището и представители на Ученическия съвет.
Дискусията бе инициирана от ръководството на училището, а мястото за осъществяването й бе символно подбрано - Митровото даскало на ПГТ - пресъздаващото възрожденско училище, акт, който препраща към изконния стремеж на българския народ към образование и духовно осъзнаване.
Директорът на училището - Борислава Хаджийска - постави темата, като мотивира необходимостта от публичното й обсъждане с това, че на всеки три месеца на заседание на педагогическия съвет се обсъжда напредъкът на учениците в овладяването на ключовите компетентности и се предприемат съвместни мерки между учителите, за да се преодолеят пропуските, но макар екипът на ПГТ стриктно да изпълнява изискването, е изправен пред невъзможността да постигне високи резултати не само в образователния процес, но и във възпитателния. Загрижени за емоционалното, психологическото и интелектуално развитие на учениците, учителите на гимназията сигнализират за проблеми, които ограничават, възпрепятстват и дори спират развитието на учениците от ромски произход.
Учителите на ПГТ последователно изложиха установени тревожни тенденции по отношение на отхвърлянето на критичното мислене, отказа от възприемането на научния подход в образованието и обучението, липсата на мотивация при овладяването на ключовите компетентности в общата и професионалната подготовка на голяма част от учениците, определящи се като принадлежащи към ромския етнос, в I и II гимназиален етап в ПГ по туризъм.
Отец Михаил изнесе блестящо слово за духовността и вярата и призова към диалогично решаване на проблема.
Госпожа Чапразова предложи следващата среща да е на територия, на която ромските пастори ще се чувстват комфортно. Според нея те трябва да поемат отговорност за формирания мироглед у учениците и да настъпят съществени промени в посланията, които отправят към младите хора.
Госпожа Дамянова сподели, че е изненадана от чутото. Усилията на МОН и общините в последните години са насочени към приобщаване на всички ученици и прибирането им в клас, но това дистанциране от целите на българското образование се явява неочаквано и нелогично.
Госпожа Кленова пое ангажимент да организира дискусия с по-широка аудитория и по-пряко засегнати лица.
Резултатът от дискусията бе в това, че участниците се обединиха около решението, че трябва да се провеждат срещи, разговори, да се излезе от институцията. Промяната не може да бъде дело само на училището. Всички институции трябва да работят заедно, за да се даде шанс на учениците от ромски произход да осъзнаят необходимостта и важността образованието за едно по-добро бъдеще.
По-детайлно може да се запознаете с аспектите на проблемите, изложени от учителите на ПГТ:
Господин Михаил Михайлов представи проблема през призмата на екологично образование и възпитание: “Прави впечатление, че особено след пандемията от КОВИД-19, у учениците се наблюдава особена немарливост към собствените и чуждите вещи, отношението към заобикалящата и околната среда. Въпреки наличието на кошчета в класните стаи, в коридорите и в двора на училището, учениците изхвърлят хранителни и нехранителни отпадъци директно на пода или на земята. При забележка от страна на учителите отговорът е еднозначен: “Нали има чистачка!”. Личната хигиена след ходене до тоалетна също е проблем. Наблюдава се тенденция на неизмиване на ръцете след посещение на тоалетна, въпреки че по време на пандемията те използваха дезинфектанти и миеха ръцете си много често. След падането на мерките, този навик рязко изчезна.
Изключително трудно е включването им в инициативи на Общината и училището, свързани с почистване на обществени пространства, засаждане на дръвчета, зарибяване на реката. Повечето отказват да участват и да придобиват екологична култура и възпитание.
Усещането, че някой е длъжен да почиства след тях е водещо, въпреки че в домовете си, повечето поддържат отлична хигиена. Извън дома, нещата стоят по друг начин - може би затова и най-замърсени са 7-ми квартал и квартал “Възраждане”, които те основно населяват. Мръсотията не им прави впечатление, те я създават и я приемат за част от пейзажа, независимо дали е в училище, на улицата, на площадката.
Необходимо е да се положат много усилия в тази посока с голяма част от учениците и родителите. Да се обяснява от ранна детска възраст ролята на екологичното образоване - да бъдат осведомени и да разбират, да развиват критично мислене, да имат лична и обществена отговорност, да бъдат активни граждани .”
Госпожа Елияна Кичева - патриотично възпитание и отношението към българската история: "Житейският опит доказва, че в основата на успеха на едно общество не стоят парите, добрата икономика, адекватната политика, гениалния бизнес. Всичко това е следствие, а не причина. Главното условие, за да бъде едно общество успешно, е доброто образование. Първите неща, които младите хора трябва да научат е да се гордеят с постиженията на собствената си страна. Родителите и учителите са тези, които трябва да възпитават децата в доброта и патриотизъм.
Целта е да се формират личностни качества, ценности, нагласи и мотиви за пълноценно развитие сред младите хора. Това е мисията на учителя. Но как да се постигне тази красива цел, когато учениците отказват да слушат урока, да осмислят, да открият научната истина за българщината, за традициите, обичаите и ритуалите в родната страна.
(Госпожа Кичева, учител по история, символично удари медена камбана, за да пробуди млади и стари, обсебени от лични занимания и от технологичните новости. Камбана - като при пожар.) Правя го, защото:
част от учениците - отказват да се определят като българи;
отказват да участват в националните ритуали, не почитат националния химн и националното знаме;
отказват да отдадат почит пред паметник на загиналите бойци, защото трябвало да се кланят единствено на Бог;
отричат много човешки добродетели и постижения на изкуството, като ги определят като дело на сатаната.
Тази пагубна тенденция се развива мълниеносно през последните година-две. Учителите в ПГТ определено насърчават толерантност, уважение към различията и единство на нацията. В същото време учениците вървят по друг път и признават други авторитети."
Госпожа Елена Сердарева: "Във връзка с професионалната реализация в сферата на ресторантьорството, е много трудно да се мотивират учениците за работа и стажуване в обекти както в к. к. Боровец, така и в гр. Самоков. Обикновено такива са длъжностите сервитьор, помощник в кухня, помощник-готвач. Родителите определено и твърдо са зад идеята, че децата им не може да работят „без пари“, а всъщност не искат да разберат, че това е реална практика, на която те научават всички тънкости на съответната професия. В цял свят това е много скъпо, а тук ние го предоставяме безплатно и пак не срещаме разбиране и съдействие. За часовете по учебна практика, които се провеждат в училище срещаме затруднения с осигуряването на униформи или работно облекло пак от страна на родителите. Доста сложен е въпросът с реализирането на момичетата. По-голямата част от общността счита, че те не бива да се включват в работен процес след завършване на училище и си остават вкъщи да бездействат, без да научават нещо ново, остават в махалата, не се интегрират, както всички биха желали и считат че е нормален процес както в чужбина, така и у нас. Това доста усложнява учебния процес, тъй като сме ПГТ, което означава, че тази професия няма да я упражняват, а започват да се оглеждат и следва брак, деца, на които не се готви, а се купуват масово готови неща, които са вредни за малките деца.
В училището се провеждат редица мероприятия свързани с приготвяне и сервиране на храна и интересът е доста слаб, защото понякога се провеждат след учебно време например в 16, 17 или 18 часа.
Родителското въздействие обаче е много силно, но е избирателно само за определени моменти, а в същото време масово се неглижират обикновените задължения – намаляване на закъсненията, спазване на режимите на хранене според обхвата на междучасията, носене на тетрадки, средства за учене, писане и т.н.
Пример: Способна и много умна ученичка от 8 клас, която се е яви на конкурс за най-добър готвач, спечели първото място, но реши да се яви на конкурс за най-добър сервитьор, в която област е и по-добра и да участва на следващо ниво. Родителите й казаха, че за готвач може, за сервитьор – не. Така момичето отпадна, а можеше да се справи отлично.
Пример: Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив организира конкурс в области ресторантьорство, хотелиерство, хранителни технологии и ученици, които са класирани на предни позиции, влизат без приемен изпит като студенти. Това важи и за 11 клас. Нито един ученик от 11 и 12 клас не пожела да се пробва, като миналата година участничките спечелиха първо място и можеха да влязат като студенти, но бяха в 10 клас. Висшето образование е много далеч от живота на тези деца като цел, стремеж и желание за самоусъвършенстване и развитие след етапа на средно образование.
Пример: Имах ученик, който в училище беше с двойки отгоре до долу, но идваше на училище и ние все му давахме шанс и той минаваше в по-горен клас, така завърши 12 клас. След това започна да работи тежка и трудна работа, отиде в Германия по религиозна линия на обучение, в Турция след това и сега е турски религиозен водач.
Пример: миналата година мой ученик завърши училище взе си матурите и сега е избран да бъде обучаван за религиозен водач.
Това е успешно реализиране, освен естествено ремонтните дейности. Момичетата и жените не работят след завършване на образованието, което обезмисля всички наши обучителни дейности. В училище се организира един странен вид социална среда за тези деца, място, където да покажат маникюри, нови дрехи, грим, телефони и други.
Госпожа Албена Попова се присъедини към казаното от предходните говорители. Но тя забелязва и друг проблем - учениците мислят през "ние" и "вие". Тя увери участниците в дискусията, че учителите не делят учениците, че за тях няма значение етническата принадлежност. Отношението през годините на учителите към учениците е еднакво.
Госпожа Мариана Бакрачева: "Срещаме трудности с някои ученици, обучаващи се и в дуалната система на обучение. Трудно е да разберат те, както и техните родители, че всеки доход има данък. Отказват да "работят" т.е. да се обучават, срещу 15-20 лв, колкото е сумата на ден по Наредба и по КТ за обучение чрез работа във фирма, а в съботно-неделни дни за удвоена сума са съгласни да работят. Дуалната система на обучение изисква учениците да се обучават в реална работна среда. Това ги прави част от трудовия процес и налага да се спазват правила съгласно трудовите договори. И тук се поражда проблем. Част от учениците, под влияние на родителите си отказват да се включат в процеса - учене чрез работа. Не желаят да усвоят основните професионални изисквания на професионално ниво. Единствена мотивация за участие в професионалните занимания е заплащането, ако е добро. Това, че ще научат тънкостите на професията от извора, не вълнува учениците ни. Понякога се аргументират, че родителите не ги пуска "да прислужват" без пари. В същото време фейсбук се препълва с клипове на живо от дискотеки и купони в невероятни места и неприлично късни часове. Отново част от родителите изискват да се изплаща цялата сума, без да се отдържа такса за осигуровка."
Госпожа Оля Георгиева говори за ролята на гражданското образование - сподели, че повечето ученици заявяват, че имат права, а отговорностите не познават. Отричат българските традиции и обичаи, отказват да разберат логиката на появата им и днешното им битуване. Друг проблем е, невъзможността да носят отговорност за действията си, нещо, което проличава от ранните бракове - условие да не реализират потенциала си.
Госпожа Ваня Мартинова установява, че сред някои ученици се наблюдава значителен потенциал и способности, които им предоставят възможности за успех във висшето образование. Въпреки това при дискусии относно продължаването на образователния път, те изразяват увереността си, че са способни да постигнат професионален успех и без да притежават университетска диплома.
Обсъдена бе и ролята на родителите и пасторите за изграждането на личности, които да си поставят по високи цели свързани с кариерното развитие и продължаването на образованието и след завършването на 12 клас.
Екипът на ПГТ е отворен за диалог в името на по-доброто бъдеще на учениците.
Kommentare