top of page
Търсене
  • pgtsamokov

Първи ден от гостуването на ПГТ по НП "Иновации в действие" във Видин

Актуализирано: 4.07.2023 г.


Във втората част на април нашата гимназия бе тридневен домакин на среща между 4 училища от България по НП „Иновации в действие“. Гостите ни изразиха възхищението си от изразеното отношение, представените иновации и споделените идеи.


В края на май по график група от ПГТ реализира реципрочна мобилност за обмяна на опит във връзка с прилагане на учебни практики по иновативно обучение в ПГ “Професор доктор Асен Златаров“ град Видин. Съставът на екипа ни бе от четирима учители и четирима ученици. Участващите училища бяха отново четири. Двете неиновативни училища - професионалан гимназия от Павел баня, средно училище от Пещера и двете иновативни - домакините и ние. Обменът протече в рамките на три дни: 31.05.2023 – 02.06.2023 г.


Видинчани настояха да спазим определния в програмата час и за да уважим усилията им, ние тръгнахме по тъмно. Самото пътуване до Северозапада мина спокойно и по-важно – без инциденти, предвид трасето и използваната скорост.


Господин Димитров в свой стил изрaзи емоциите си от пътуването до Видин така: "Имах усещането, че сме влезли в машина на времето, която ме пренася от 21 в 20 век. От модерната (според нашите стандарти и разбиране) магистрала „Хемус“, от която слязохме при Ботевград и стъпихме на шосе Е 79 – стигащо до Видин, минахме през сънна и събуждаща се Враца. Преди да влезем в града, районът беше натежал от тежки мъгли и когато влязохме в него, те се вдигнаха като одеяло, отхвърлено от събуждащ се от сън човек. А Враца, сгушена в гънката на Предбалкана, приличаше на чедо на най-българската планина.

Тъжно и обидно бе, когато минавахме през запустели села с един или двама възрастни. А се движехме по международен път (уж). От една страна, се разминавахме с тирове от Средна Европа, а от друга, трябваше да преодоляваме дупки дълбоки по една педя. Но надеждата ни е в строителството на новия скоростен път Видин – Ботевград, чрез който този край на България да стъпи на хоризонта на 21 век. Тировете с пловдивска регистрация, разминаващи се с нас бяха доказателство, че този регион се развива стопански, че се произвежда продукция, която е качествена и се изнася по света. Това го свързвах с един малко известен факт – през 50-те години на миналия век, време на икономически и технологичен бум, водещи японски фирми изпращали в Германия свои хора, които със специални уреди измервали износването на ж.п. линиите на входа и изхода на конкурентни фирми от тази страна. И въз основа на това изхабяване, износване на линиите от вагоните по индиректен път черпели информация за обема на продукцията, която излиза от германските заводи. Та, и аз така."


Училището се намира в началото или вкрая на града (зависи от целта), в индустиалната зона и достъпът до него е строго охраняван. Посрещнаха ни при спазване на всички правила за сигурност и ни поведоха към 3-я етаж в стаята за среща. По коридорите тишина, абсолютна тишина. Почудихме се къде са учениците. Домакините с гордост заявиха, че това е редовното състояние на вътрешния училищен живот. В междучасията в нашето училище животът протича много динамично и интензивно. Ние, в нашето училище, сме свикнали да живеем с ритъма на силните емоции и високите октави. Училищният ни живот е с друго темпо. Забелязахме и униформите на Златаровци (тениски) с логото на гимназията, носени от повечето ученици и учители. Браво.

Въпреки че пристигнахме навреме, наложи се да изчакаме групата от Пещера. След протоклното посрещане, ни информираха, че програмата ще бъде променена, тъй като в събота на домакините им предстои важно състезание по роботика.


Програмата за първия ден включваше наблюдение на комбиниран урок с цел упражнение. Учениците бяха разделени на няколко групи. Като първа задача трябваше да създадат презентация, на която да запишат името на отбора си, да се представят и да изберат свои ценности. Времето за работа бе около 20-30 минути. Докато учениците измисляха имена и думи, с които да се представят, учителите разучаваха залата. Последва 5-минутно междучасие и започна представнето на отборите. Целта на задачата бе да се развият дигиталните умения на учениците.


Същинската час на урока представляваше задача - игра, подобна на игрите, в които човек е заключен в стая, изходът от която е възможен само след разгадаване на определени въпроси. Учениците получиха папки с 15 въпроса, зададени в рими. Въпросите бяха по химия, биология, философия, литература, география, история и английски език. Всеки верен отговор дава код. Събирането на 15 кода, носи победа. Организаторите бяха помислили за стимулиране на закъсалите - отборите получиха по 5 жълтици, които можеха д разменят за верен код.

Педагозите гости също получиха папки със задачите, за да не скучаят и да са наясно в ситуацията. От тестовете в рими се разбира, че при изготвянето им са положени много усилия и старания на много учители. Нашият екип се включи в решаването на загадките и се справи безпогрешно с всеки код. Можеха да са спокойно - имат знания на осмокласници.

След около 80 минути водещите учители обявиха по микрофоните класацирането. Екипът, в който беше Александър от нашето училище, беше победител. Домакините ни изпратиха по живо по здраво да обядваме в ресторант по наш вкус и да опознаваме впечатляващия град Бдин с приложение, направено от техен ученик (по Еразъм +).


За наша изненада градът се оказа "скъп", но това не повлия на впечатленията ни. Отседнахме в хотел „Стария град“, намиращ се в крайречната зона, малък, с претенции за бутиков хотел, предвиден да носи дъха и атмосферата на миналото време и аристократизъм, но с натрупването на годините е натрупал и доста предмети. Собственикът на хотела, от своя страна, с амбицията да е начетен човек, ни запозна накратко с историята на града. Разказа за голямото наводнение във Видин от началото на 20-те години на 20-ти век, когато водата е стигала под свода на тунела на джамията, намираща се пред хотела. Показа и снимка от това бедствие - войници, изправени в груба лодка, позиционирана между хотела и джамията. Домакинът, колекционер на картини и всякакви сувенири, се похвали с картината зад рецепцията, изобразяваща живота на виден видински евреин, стигнал с изкуството си до парижките артсалони. Художникът е бил в кръга на писателя Ърнест Хемингуей италиански и френски режисьори, художници и Пикасо. Разказа си хотелиерът подкрепи с посочване на фотографи и оригинални рисунки. Господинът бе видимо горд и от постъпката на видински управник по време на османското владичество, когато градът, като важно стратегическо пристанище на империята, е бил входът и изходът към Запада. В него са живели много етноси: българи, турци, евреи, гърци, власи, и унгарци. В края на 18-век местният владетел Осман Пазвинтоглу построява и днес съществуващата джамия, но вместо полумесец –на върха й поставя обърнато сърце. За онова време това е не само скандално, но и в условията на теократична монархия е религиозна предателство. Затова Пазвинтоглу е привикан в Станбул, пред Високата порта (правителството), за да отговаря лично пред султана. Но видинският владетел бил мъдър човек и аргументирал решението си да постави сърце, вместо каноничният полумесец, с това, че в града живеят много хора от различни етноси, култура и вяра и този символ ще обединява жителите на града, ще предотвраява конфликти между различните. В тези кървави и страшни времена, когато започват кърджалийските издевателства по цялата българска диаспора, този финт показва освен, че е бил мъдър, но и демократичен и напредничав и смел човек Осман Пазвантоглу.

Опознавателната разходка на Видин я напаравихме, както си знаем. За архитектурата на града в централната част е характерно долепванетона сгради от 19 и 20 век. Някой поддържани, други – западнали, трети - реставрирани. Видин е бил столица на две царства - на Иван Страцимир и на Осман Пазвантоглу. Следите от отделните епохи са видими. През социализма градът бързо се индустриализирал - имало е развита химическа индустрия – автомобилни гуми, химически влакна, машиностроене – големи водно помпи...). В центъра на съвременния град снага извисява 16-етажната сграда на бившия окръжен комитет на БКП. Това е най-високата сграда – паметник на отминала епоха, който демонстрира величие и самочувствие. Тази сграда заедно с Видините кули са безспорното доказателство за това, че когато няма силна централизирана държва, България се разпада и изчезва. Гледаш и си казваш, отново не сме си научили урока по история.

Впечатляващи във Видин са многото паркове и градини, добре поддържани; усмихнатите и добронамерени хора; изкуството по парковете с десетките скулптури и монументи.

Видин е лицето на България при първата среща на всеки европеец, преминал Дунава през Румъния със страната ни. Щеше ни се да имаше повече хора в този великолепен Бдин. Хареса ни много градът със следи от тракийци и българи, и много други.






45 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page