„Не искам да бъда като теб. Искам да ме приемеш такъв, какъвто съм! “Международният ден на толерантността в ПГ по туризъм – Самоков

Всеки човек носи своя история, своите мечти и своя неповторим свят. Но колко често забелязваме различията, преди да видим личността? Колко пъти съдим, без да познаваме, и отхвърляме, без да се опитаме да разберем? А замисляме ли се колко болка може да причини една необмислена дума и колко надежда може да донесе една подадена ръка?
На 16 ноември – Международния ден на толерантността, учениците от Професионална гимназия по туризъм – гр. Самоков заедно с госпожа Оля Георгиева - Стринска потърсиха отговорите на тези въпроси чрез една инициатива, изпълнена с размисъл, творчество и човечност. Под мотото „Не искам да бъда като теб. Искам да ме приемеш такъв, какъвто съм!“ Ученическият съвет, със съдействието на клуб по интереси „Дигитални добродетели“, отправи послание, което надхвърля рамките на един ден.
Толерантността оживя чрез поредица от предизвикателства, които поставиха учениците в различни житейски ситуации. Изправени пред избор – да останат безучастни или да помогнат, да осъдят или да проявят разбиране, да отблъснат или да подадат ръка – те търсеха решения, водени от уважение и съпричастност.
А какво се случва, когато няколко случайно избрани думи се превърнат в история? Отговорът даде „Бурканът на толерантността“. В него бяха скрити малки късчета хартия, носещи големи човешки ценности – уважение, приятелство, равенство, доброта и приемане. Учениците изтегляха на случаен принцип своите думи и ги вплитаха в истории, които споделяха със съучениците си. Така въображението вдъхваше живот на случайните съчетания, превръщайки ги във вълнуващи разкази за силата на доброто и способността да погледнеш света през очите на другия.
Творчеството намери нов израз и в предизвикателството „Открий думата“. Сред множество букви учениците търсеха скрити понятия, свързани с толерантността, но истинската задача започваше след откриването им – да ги превърнат в собствени послания. Така намерените думи придобиха нов смисъл, а всяка създадена мисъл се превърна в малко обещание за по-добро отношение към околните.
От тези послания постепенно израсна „Дървото на толерантността“. Върху клоните му „кацнаха“ хартиени листа, изпълнени с искрени мисли и надежди. Всяко носеше своя неповторим глас, но заедно те разказваха една обща история – за свят, в който никой не се чувства чужд, отхвърлен или неразбран. Защото както всяко листо има своето място върху дървото, така и всеки от нас заслужава да принадлежи към общността, без да губи своята индивидуалност.
Инициативата напомни, че толерантността не се изчерпва с красиви думи и символични жестове. Тя се проявява в ежедневните ни избори – когато изслушваме чуждото мнение, когато заставаме до някого в труден момент и когато не позволяваме различията да се превръщат в прегради между нас.
Защото никой не трябва да се променя, за да заслужи уважение, нито да прилича на останалите, за да намери своето място сред тях.
А най-силното послание на този ден остава: „Не искам да бъда като теб. Искам да ме приемеш такъв, какъвто съм!“





Коментари